Би ли продължил да избягваш сериозните разговори с партньора си, ако знаеше колко пагубни са те за взаимоотношенията ви?
Много хора не успяват да видят, че собственото им поведение създава стрес, който, от друга страна, води до душевна нестабилност (нека я наречем „нещастие”). Както знаем, връзката ни с нас самите е отражение и на връзката ни с другите. В случая обаче по-конкретно бих искала да насоча вниманието ти върху връзката с партньора ти и кои са евентуалните причини, които биха я обрекли на провал.
Една от причините за това се дължи на нарастващата тенденция в избягването на сериозността в разговорите. Дали защото съществува „риск” от това някой да поеме повече отговорност или пък защото изисква допълнителна емоционална инвестиция и от двамата във връзката?
А как е при теб? Избягваш ли, отлагаш ли сериозните разговори с партньора си?
Причина № 1: Един ден ще се сблъскаш с необратимите факти на собствената си реалност
Имало ли е разговори, които ти се е искало просто да избегнеш с лек присмех над създалата се ситуация? Ако се придържаш към вярата, че това би смекчило натрупалия се стрес, истината е, че самото игнориране на случващото се би провокирало неизбежна вълна от негативни емоции.
Вярваш или не, независимо колко много усилия се изискват от теб, по-здравословно е да не отлагаш сериозните разговори особено когато имаш усещането, че нещо сякаш ти е заседнало в гърлото. Говори от сърце и бъди максимално честен, защото ако те интересува продължителната стабилност на връзката ти, това е най-искреният и естествен начин да го покажеш.
Ако продължаваш да бягаш от сериозността на връзката си, рано или късно последствията от пасивното ти поведение толкова силно ще те връхлетят, че би ти се приискало да беше взел различни решения.
Фалшивата утешителна награда
Може би понякога не изпитваш желание да изслушваш партньора си и умишлено (или пък не) игнорираш наложителните, но и неизбежни разговори. В такива моменти се включва „системата ти за филтриране.” Тази система би могла да ти спести ненужно главоболие за кратко, но постепенно би направила живота ти невъзможен поради простата причина, че когато корабът с последствията отплава, най-вероятно в един момент ще се озовеш в средата на големия син океан, плувайки без спасителна жилетка.
Причина №2: Избягването отключва негативни реакции
Знаеш ли, че избягвайки сериозен разговор, рано или късно това предизвиква негативни реакции, колкото от твоя страна, толкова и от страна на партньора ти?
Нека си признаем, понякога е нужен кураж, за да изкажем на глас автентичните си емоционални и ментални състояния. Но знаеш ли какво? Заслужава си. Подозирам, че те очудва защо настоявам да споделяш, въпреки че не ме засяга пряко.
Избягвайки даден проблем, създал се като следствие от отложен сериозен разговор, прави ситуацията непоносима. Напрежението между теб и партньора ти ще нараства като резултат от акумулиралите се негативни мисли и енергия в ума и тялото ти. Това, от друга страна, автоматично покачва нивото на адреналин в организма, което е причина и за необмислените негативни реакции/отговори дори в ситуации, които на пръв поглед „изглеждат” неадекватни за такива противоречиви реакции.
Напрмер, нека предположим, че ти и партньорът ти се скарвате за кутия бисквити (партньорът ти ги е изял и това те е ядосало). Наистина ли вярваш, че празната кутия от бисквити те е накарала да реагираш гневно?
Резултат: Тази негативна енергия единствено би довела до проблеми и би довела до провал на взаимоотношенията ви.
Причина №3: Избягването на сериозни разговори те прави пасивен слушател
Колко от това, което другият ти казва всъщност чуваш? Усещаш ли какво не ти казва? А как би се почувствал, ако знаеше, че интерпретациите ти нямат нищо общо с това, което казва или пък иска да каже партньорът ти?
Често взаимоотношенията ни се разпадат, когато спрем да чуваме чувствата на другия в думите му, т.е. когато станем пасивни слушатели. Една от грешките, макар и неволно допуснати, е че си мислим, че другият иска да получи отговор от нас, докато единственото, което иска е да бъде изслушан и наистина чут.
Случвало ли ти се е да слушаш, готов с адекватен, студен ответен словесен удар? А усещал ли си същата тази студенина в партньора ти?
Защо активното изслушване е жизненоважно за едни взаимоотношения?
Когато слушаш активно, избягваш филтрирането на думите на партньора ти. Заедно с това спираш да чуваш, каквото ти е „изгодно,” т.е. нещо, което би отключило осъждащи или манипулавитни реакции у теб. Именно активното слушане ти помага да загърбиш деградивните за взаимоотношенията ти навици и би активирало позитивното и проактивното ти мислене.
Нека те попитам нещо:
Някога изпадал ли си в ситуация, в която просто си искал да споделиш чувствата и мислите си, без да очакваш или дори без да желаеш някакъв отговор?
Сега си представи, че е твой ред да влезеш в ролята на активен слушател. Попитай се:
Наистина ли искам да разбера какво ми казва моят/-а любим/-а? Може би му/й помагам просто като изслушвам как се чувства. Искам да разбера какво и как го чувства, и кое точно го кара да мисли така.
Този подход ще заздрави взаимоотношенията ви и е много по-ефективен и по-здравословен и за двама ви.
Съвет: вместо да поддържаш разговора заради самия разговор или пък да слушаш, за да отговориш, опитай се да чуеш любимия си (нали затова е и „любим”). Ако ситуацията изисква от теб да бъдеш слушател, слушай със сърцето, а не с ума си. Може би партньорът ти казва нещо, което от доста време насам си игнорирал.
Когато слушаш със сърцето, това дава възможност на другия да се отвори. Ако успее да го направи, силата на връзката ви ще расте по-нежно и това ще накара и двама ви да се почувствате като вкъщи.
Друго нещо, което бих искала да запомниш е, че когато емоциите кипнат, това засяга сърцето. Но не само твоето сърце. Сърцето на любимия ти също. Това е от изключително значение за цялостното ментално и емоционално състояние – да се научиш да поемаш контрол върху емоциите. Разбирам, че понякога те предизвикват да излезеш дори извън кожата си, но също вярвам, че е постижимо и възможно, и знам, че ти можеш.
А как да го постигнеш?
Изясни чувствата си пред теб самия и когато си готов, признай ги и пред партньора си. Но преди това се увери, че и двамата слушате активно. Внимавай с намеренията. Увери се, че зад думите и действията ти стоят истински чисти намерения. Избягвай на всяка цена обвинения, манипулация, осъждане, омаловажаване на партньора ти и неговите/нейните чувства и мисли. Просто казано, дръж се така, както би искал да се държи с теб, но не очаквай, че любовта на живота ти е длъжен/-на да откликва със същото. Нека водеща да бъде вярата, че всички правим, каквото можем и поведението на всеки от нас говори за това какви сме ние, а не какъв е другият. Нека в думите и действията ти да личи кой всъщност си независимо към кого са отправени.
Какъв си като човек и партньор?
Такъв човек, партньор ли искаш и за себе си?
Знаеш ли, че чистата и позитивна енергия излъчва топлина? Искаш ли и ти да си носител на такава енергия?
Чувствай се свободен да споделиш мнението и опита си в полето за коментар, сподели и с другите статията във фейсбук, или пък ми пиши на tsvety@ZeroCamouflage.com.