Времето се превръща в илюзия тогава, когато започне да губи смисъл. А смисълът е това, което ни интересува, не времето.

 

Въпреки че темата е подходяща за философска дискусия, далече съм от идеята да споделя, каквато и да е било безполена информация.

Усещаш ли как времето лети? Колко ти остава и колко ти си оставил? Колко от това, което имаш, всъщност се нуждаеш? Живееш ли в някаква времева илюзия? Налудничав ли ти се струва фактът, че се губиш в размишления за времето?

Прекалено много теория.

Казват, че мислим, че го имаме, докато не осъзнаем, че ни остава по-малко, отколкото сме предполагали. Може би сме в себеотрицание сякаш времето е безкрайно. Или може би си мислим за него, но в крайна сметка се чувстваме още по-объркани. Може би предпочитаме да живеем в безвремие, усещайки дните си като вечни.

Какво означава „време”? Някаква даденост ли е? Някакъв подарък по рождение? Ако е така, какво правим с него и как го измерваме (ако вярваме, че е нещо измеримо)?

Преди да продължа с времевите си идеи, представи си, че времето е един празен обект. Би могъл да бъде кутия, къща или каквато и да било, пълна с празнота същност.

Започни да пълниш избрания от теб обект, с каквото пожелаеш: други артикули, хора или всичко онова, което има смисъл за теб, всичко, което ЧУВСТВАШ, че принадлежи там.

Нека предположим, че времето е равно на живот със смисъл. В чест на любителите на математиката, уравнението би изглеждало така:

В(реме)=Ж(ивот)+С(мисъл).

Изглежда, че се пак времето е измеримо.

Сигурна съм, че се досещаш какво намеквам. Бих искала да разбереш, че Времето, Животът и Смисълът са комбинация от твоя живот, твоят автентичен аз и онова, което придава смисъл на съществуването ти.

Усещането ни за времето като веченост настъпва тогава, когато животът ни започне да губи смисъл. А Смисълът е една амалгама от съставките, които НИЕ добавяме към живота си.

Що се отнася до времето: можеш да осъзнаеш пълната му стойност тогава, когато започнеш да живееш смислен живот. От друга страна, започваш да се интересуваш от времето, когато спреш да се интересуваш от това, което носи смисъл в живота ти. И когато спреш да се интересуваш от това, което носи смисъл в живота ти, спираш да живееш и започваш да съществуваш като физическа материя.

Времето ти е дадено, за да се научиш как да боравиш и оценяваш това, което имаш тук и сега.

А Смисълът? Смисълът принадлежи на нас, хората.