Миналият петък изпратих на около 100 души тема за размисъл: „Осъзналият желанието за промяна е онзи, който се променя пръв“ след което обещах, че съвсем скоро ще предложа решение на въпроса как да канализираме енергията, която стои зад желанието ни за промяна така, че да мотивира другия вместо да го отблъсне.

Тъй като в случая визирам взаимоотношенията ни с околния свят, важно е да наблегна на доверието в нас самите, в другия, както и дали другият се доверява на самия процес на промяна.

Нека започнем от нас самите.

За да почувстваме доверие в себе си, в решенията, които вземаме, добре е да се запитаме какви намерения стоят зад желанието ни за промяна.

Намеренията ни от какво са провокирани?

Умеем ли, научили ли сме се да разграничаваме кога зад желанието ни стои „докато другият не се промени, и аз няма да се променя“ и кога „искам да разбера как взаимоотношенията ми с този човек ме променят, за да разбера на какво още съм способен?“ 

Да продължим с другия.

Когато искаме от другия да ни съдейства (да се променя, да расте с нас), добре е да разберем дали този човек е осъзнал някаква необходимост от тази промяна и второ, дали ни гласува доверие, че това, което желаем да се промени е за нашето всеобщо благо.

Ето един личен пример.

Преди около 10 години си позволявах лукса да налагам собствените си възгледи относно това какви „трябваше да са нещата,“ а същевременно не осъзнавах, че самата аз не бях по-различна от това, което очаквах от другия/другите. По-конкретно намеренията зад желанията ми тогава бяха породени от условието „докато другият/другите не се променят, и аз няма да се променя.“

След няколко години в несполучливи опити осъзнах, че първо, нямам право да изисквам поведение, отношение, промени, които самата аз не изисквах от себе си и второ, кой би се доверил на човек, който претендира, че желае промяна, но същевременно не желае да промени дори съвсем малко в себе си?

Също така си дадох сметка, че го бях виждала и докато растях, още в детските си години. Моделите на поведение вкъщи, в социума бяха сходни на това, което несъзнателно бях придобила като поведение и мислене чак до към 25-тата си година.

Какво се случи след това?

Започнах да разбирам, че това поведение е нездравословно, както за мен, така и за хората около мен. Осъзнах, че мотивите ми са плод на изискванията, които имах към себе си.

Взех съзнателното решение да подобря връзката си с мен самата, да променя мисленето си, усета си към цялостния си живот. Започнах да се грижа за ежедневните си мисли и усещания, навиците си.

И колкото и странно да ти звучи, това се отрази и навън, т.е. близките и приятелите ми виждаха резултатите от решението, което бях взела: да променям себе си към нещо по-здравословно и по-добро.

Не беше учудващо, че доверието и увереността ми в мен самата, че вземам правилните за себе си решения се отрази и на взаимоотношенията ми с околните.

А ти?

Забелязвал ли си подобни промени?

Една от практиките ми като бизнес консултант и ментор е да насърчавам хората, с които работя да се фокусират първо върху себе си и да поемат отговорност за решенията си, както и последствията от тях.

Не веднъж съм избирала да работя с хора, чийто мислене в последствие съм разбирала, че е било от сорта на „не съм виновен аз, той/тя е виновен,“пак ме прецака животът,“ „ако това стане, тогава… ,“ „това не зависи от мен…“ и тем подобни.

И всеки път съм преустановявала работа с тях поради простата причина, че когато някой влезе в ролята на жертва на обстоятелствата, той не умее да разбере, че собствените му решения са го довели до положението, в което се е озовал. В подобни ситуации е добре да си направим равносметка относно какви избори правим.

В основата на една такава ситуация стои нездравословно канализираната енергия в самия човек. Желанията за промяна се прехвърлят в другия/другите. Условията става все повече и заедно с тях манипулацията е още по-силно застъпена.

Моят съвет, макар и непоискан да е, избери нещо здравословно за себе си като промениш убежденията си. Другите – те ще ти показват дали ти имат доверие, колко доверие ти имат, дали самият ти можеш да се довериш на себе си (особено когато преценката ти за света и хората около теб се променя постоянно) и прочие.

Здравословната канализация на желанията ти понякога зависи от:

  • колко здравословни са намеренията ти;
  • колко сигурен се чувстваш
  • колко готов смяташ, че си
  • колко „ти стиска“ да рискуваш
  • колко си готов да дадеш на другия
  • колко си готов да толерираш и приемаш

Според мен един от най-важните въпроси, които е добре да си зададеш възможно най-скоро, е дали си заслужава. 

Важно е да помниш, че всяко осъзнато или неосъзнато решение ще изисква промяна и от теб.

А как да канализираш желанията си така, че да мотивират другия вместо да го отблъснат?

Въпреки че няма гаранция за успех в едно такова начинание, покажи как промяната, която толкова желаеш да се случи се отразява на теб самия. А другият? Той ще прецени за себе си въз основа на това какви са убежденията му, колко „комфортно“ се чувства и колко вярва, че тази промяна е едно по-добро решение, както за самия него, така и за взаимоотношенията ви.