Нуждата ни да усещаме благодарност от страна на другите около нас е огромна час от това да виждаме този друг като обичащ и грижовен човек.

Благодарността ни помага повече да се радваме на живота. Може да ни помогне да превъзмогнем големи бариери и да намали стреса, да ни даде повече увереност и да ни помогне да осъществим целите си, независимо колко непостижими могат да изглеждат на моменти.

Съществуват съмнения, че да си благодарен отнема прекалено много време. Изглежда трудно в моментите на стрес, страдания или разочарования и нещастие.

 

Дишай

Често се озоваваме в един омагьосан кръг на само ако:

Само ако нещата с работата потръгнат, тогава ще съм благодарен.

Само ако децата се държаха по-добре, тогавя бихме казали „благодаря.“

Само ако можех да сваля тези излишни килограми, тогава ще започна да си купувам нови дрехи и хората ще започнат да ме забелязват…

Само ако, само ако…

 

Проблемът със само ако е, че само и когато това само ако се случи, тогава просто минаваме на следващото нещо, което искаме без да се отблагодарим за случилото ни се или за това, което сме получили. Или пък прекалено много се фокусираме върху това надеждно само ако, че спираме да забелязваме всички други неща в живота си, за които можем да сме благодарни.

Нека започнем с основните тук и сега.

Има толкова много, за което можем да сме благодарни и единственото, което е необходимо да направим е да се концентрираме върху доброто и положителното в живота ни.

 

Упражнение:

Седни някъде на тихо и спокойно място. Поеми дълбоко въздух. Остави въздухът да те изпълни. Не го изпускай. Вдишай още два пъти. Усети тялото си. Дишай, докато усетиш, че не можеш да поемеш повече.

Задръж така. Усети как тялото ти се стяга. Имаш усещането, че ще се пръснеш.

Издишай. Изпусни въздуха, изтласкай и последния дъх, докато не остане нищо.

 

Можеш да дишаш

Как се почувства, когато най-накрая си позволи да изпуснеш въздуха от дробовете?

Добре? Като отпускане?

Ако наистина ти коства толкова много това да намериш за какво да си благодарен, започни с дишането. Дишането ни дава кислород, главният хранителен елемент на тялото. Без него не можем да живеем. Той ни напомня, че сме живи. А това, от друга страна, е нещо, за което можем да сме благодарни.

Или може би това е без значение вече?

Нуждата да оцелеем е много по-силна от всяка друга. Светът около теб може и да се разпада, но ако можеш да дишаш, ако си жив, имаш шанс да промениш посоката на всичко случващото се в живота ти.

Опитай упражнението отново. Повтори го няколко пъти последователно, поемайки малки вдишвания и пускайки издишвания с пауза между тях. Опитай се да го направиш със затворени очи.

 

Къде се намираш точно сега?

Понякога не сме честни относно това за кои аспекти от живота си не се чувстваме благодарни. Знаем, че се предполага да сме благодарни и същевременно не сме способни да си признаем, че всъщност не сме. Като например родителите ни, взаимоотношенията ни с другите, това, че точно в този момент сме достатъчно здрави и можещи, за да променим, каквото зависи от нас самите.

Затова отдели време, за да погледнеш живота си и различните аспекти от него.

Направи си малък лист, ако предпочиташ. Помисли върху следното и изложи на преден план главната причина, заради която не си благодарен и най-голямата причина, за която си благодарен.

 

Ето и някои аспекти, върху които би могъл да се замислиш.

Парите

Усещаш ли, че имаш достатъчно? Смяташ ли, че умееш да управляваш финансите си? Имаш ли усещането, че липсата на пари засяга и други аспекти от живота ти?

Професионалният ти живот

Доволен ли си от работата си? Какво от нея харесваш? Накъде те насочва? Има ли част от теб, която те кара да искаш повече в работен аспект? По какъв начин?

 

Социалният ти живот

Чувстваш ли се удовлетворен и щастлив в личен и социален план? Чувстваш ли се обичан и приеман такъв, какъвто си? Имаш ли приятели? Какво е качеството на взаимоотношенията ти с околния свят?

 

Важно е да помним, че качеството на живота ни се определя от качеството на взаимоотношенията ни с останалите.

 

Целите ти

Имаш ли цели? Усещаш ли накъде си се насочил и знаеш ли как да стигнеш там? Усещаш ли, че целите ти са реалистични по отношение на това, което искаш да правиш и където би искал да бъдеш?

Външният ти вид

Чувстваш ли се удобно в тялото си? Кое намираш за добре и кое за не толкова добре? Чувстваш ли се изпълнен с енергия? Наслаждаваш ли се на храната, която консумираш? 

Домашният уют и притежанията ти

Усещаш ли, че имаш достатъчно или по-скоро мислиш, че имаш нужда от повече? Харесваш ли нещата, които притежаваш? Имаш ли си любими вещи? За какво наистина жадуваш?

Задача:

Направи списък с нещата, за които би искал да си благодарен и друг с онези, за които вече си. Не се притеснявай, ако списъкът с „оплаквания“ е малко по-дълъг. Скоро ще го съкратим.

 

Как благодарността може да промени усещането за липса?

Простичко е. Когато променим начина си на мислене така, че да изразяваме и показваме повече благодарност, нищо вече няма да изглежда по същия начин. С тази, на пръв поглед, малка промяна животът ни също ще се промени.

Въпреки че липсват някои стъпки (като например тази, която е свързана с факта, че се налага да предприемем действия, за да видим резултати), несъмнено благодарността за сегашния момент е от изключително значение и е едно положително начало за промяна.

 

Но как точно ни помага?

Помага ни в обществената ни ангажираност.

Умишлено наблягам на обществената ангажираност. Тя е основата, която съзнателно изграждаме чрез собствените си действия и отношение, които проявяваме в ежедневния си живот.

 

Дилемата в случая е дали си готов да се отблагодариш за нещо или (на) някого или би предпочел да намериш поредната причина, за да се оплачеш за някоя липса в живота ти.  

 

За какво и на кого си благодарен днес?