Определя ли обществото идентичността ти? До каква степен настоящата ти среда влияе върху самоидентификацията ти?
Да си част от днешното общество е по-скоро предизвикателство, отколкото привилегия. Една от причините се дължи на факта, че смесицата от култури, езици и технологичният напредък надделяват над индивидуалността. Но, ако индивидуалността наистина е обречена, защо се губим сред стадо, на чийто пастир не бихме поверили живота си дори за миг?
Капризите на индивида от 21-ви век са безкрайни. Колкото повече ни се предлага, толкова по-трудно е да изберем. Именно това е една от причините, които ме кара да вярвам, че самоидентичността е съществена част от човешката ни природа.
Има и нещо повече. За да намерим смисъла на живота ни и за наше собствено благополучие, жизненоважно е да потвърдим самоидентичността ни, така, че това, което правим да има смисъл за самите нас.
3 причини, поради които самоидентичността ни играе важна роля в социалната ни реализация.
- ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛИЧНОСТТА
Самоосъзнаването ни помага да определим самоидентичността ни. А това, от друга страна, изяснява целта (или целите) на живота ни. Цялата тази съвкупност определя какви хора сме и какви бихме искали да бъдем вбъдеще.
Нещо повече, колкото по-конкретна е самоидентичността ни, толкова по-ясни и точни ще са и целите ни. Начинът, по който възприемаме собствения си аз е от решаващо значение, докато определяме хода на действията си за постигане на желаните от нас резултати, както и за преоценка и преориентиране на стремежите ни (в случай, че е необходимо).
- СРЕДАТА ОПРЕДЕЛЯ АЗА
Какво е това „среда на аза?”
Това е най-интимното място: мястото, където оставаме сами със себе си. Каква обстановка сме избрали? Здравословна ли е? Помага ли на самочувствието, възприятията и идентичността ни?
Защо средата е жизненоважна за аза и самоидентификацията ни?
3 причини:
- Позволява ни по-добре да разберем взаимоотношенията ни със света околко нас и с нас самите.
- Дали сме наясно със себе си или не, тя (средата) ни помага да признаем съществуването (физическото) ни тук и сега.
- Предразполага ни за цялостно свързване с аза и това, от друга страна, води до по-добра реализация на скрития ни потенциал, който, от друга страна, насърчава личностното ни развитие.
Задача:
Вникни по-дълбоко в средата и заобикалящото те общество и се опитайте да намериш смисъла, от който азът ти има нужда, за да се развива. Моментът, в който намериш това вдъхновение в обкръжението ти, е моментът, в който започваш да осъзнаваш себе си, вътрешните ти слабости и как можеш да ги превъзмогнеш.
Социалната ти самоидентичност и средата са дълбоко свързани, но тази връзка може да бъде разбрана тогава, когато приемеш себе си такъв, какъвто си – с всичките ти качества и недостатъци.
- КРИЗАТА НА ИДЕНТИЧНОСТТА
Колко време отделяш за себе си? Колко време прекарваш със себе си? Склонен ли си да бъдеш повече време с другите, отколкото със себе си?
Къде инвестираш интересите си – в себе си или в другите? Имаш ли обществена отговорност и каква точно е социалната ти роля?
Вманияченият в себе си аз и егоцентризмът са кръвопийците на 21-ви век. Това е една от причините, поради които масово се смята, че тези две състояния на аза вървят ръка за ръка с индивидуалността.
Индивидуализмът може да съществува съвместно със съчувствието и добротата на индивида. Индивидуализъм не е равносилно на егоизъм! Индивидуалистите са хора с ясна идентичност.
За съжаление, днешното общество твърди, че индивидуализмът е негативна човешка черта.
Колкото по-самоосъзнати и ясно самоидентифицирани хора съществуват, толкова по-добре за общество ни, което има нужда от хора, които доставят необходимите за развитието ни като вид промени и прогресиращи резултати за едно общество с (все още) манталитет на стадо.
Има значителна разлика между личности с индивидуалност и погълнати от себе си хора, които живеят на гърба на щедростта и невежеството на околните. Затова съм далече от идеята да мисля за онези, които съзнателно пренебрегват нуждите и отговорностите си към другите в средата, която са решили да обитават. Рано или късно, степента им на самообсебване води до неуспешното им личностно развитие и това, от друга страна, рефлектира върху аза им, който в последствие стига до една емоционална и ментална атрофия.
ПП. Скоро ще имаш възможността да научиш повече за това как обществото формира и/или деформира съзнанието ни в електронната ми книга „Автентично израстване: автобиографична философия за живота.“