За компромисите във взаимоотношенията ни с нас самите и с другите
Случвало ли ти се е да прекарваш време в мисли, които в последствие да са те довеждали до определени емоционални пориви, които, от друга страна, са провокирали голяма част от, на пръв поглед, „неадекватното“ ти поведение?
Питал ли си се дали си заслужава да създаваш почва за развитието на такива мисли?
От няколко дни насам разсъждавам върху феномена „филтриране на мисли и чувства” с цел подобряване, както на връзката ни с нас самите, така и с близките ни. Както забелязваш, отново употребявам глаголът „разсъждавам.” Звучи натоварващо и обременяващо, нали? В крайна сметка може би било по-здравословно, ако избягвахме тенденцията да се вглеждаме в дребни детайли, на които масово не се обръща внимание. Сред тези детайли биха могли да бъдат например тонът на гласа, преместването на пепелника до пушача, наливането на бира на друг човек, някоя добра, макар и повърхностна дума за някого. За ей такива дребни, „ненужни” детайли става въпрос.
Държиш ли на тях?
А какво мислиш относно концепцията за „малките камъчета и голямата обърната кола“?
И този път нямам намерение да те занимавам с излишни философии. Затова нека се върнем към филтрирането на мислите и чувствата и кое още ме вдъхнови да напиша тази кратка статия.
Аз ли да се променя или те?
Често се замислям дали сме в правото си да позволявам на определени (дори бих ги определила като контролиращи ни) мисли, които рано или късно ни довеждат до едно и също емоционално състояние. Уви, звучи дори парадоксално фактът, че сме склонни да поддържаме един и същ мисловен и емоционален поток, а същевременно да очакваме, че нещо ще се промени и този път ще се почувстваме по-различно. За съжаление обаче ако всеки път чакаме нещо извън нас да се промени, за да можем да се почувстваме по-добре от случващото се вътре в нас, опасявам се, че сме обречени на вечно търсене на онова толкова дълго желано вътрешно спокойствие.
Как да избегнем бремето на собствените си мисли и чувства?
- От ежедневните мисли, които минават през съзнанието ти, избери онези, които смяташ, че заслужават да им обърнеш внимание.
- Филтрирай мислите, които създават вътрешен дискомфорт, т.е. разбери коя мисъл какво усещане ти носи.
- Филтрирай мислите, които са насочени към промяна на нещо, някого извън теб.
- Ограничи изискванията към теб самия и към околните.
- Избери благодарността пред нуждата някой да отговаря на емоционалните ти нужди.
Разбирам, че тези насоки най-вероятно звучат като празни думи, нещо като „лесно е да се каже, трудно е да се направи.” Мога да те уверя, че е по-лесно, отколкото изглежда. Достатъчно би било да бъдеш търпелив, снизходителен и приемащ случващото се извън теб в цялостния му вид и форма: както обстоятелствата, така и хората създали тези обстоятелства.
Нека споделя нещо лично все пак, за да подкрепя анализа си и да се увериш, че и това не е просто теория, а още нещо, до което стигнах и се стремя ежедневно (понякога го постигам, друг път не).
Не веднъж ми се е случвало да вярвам, че след като съм склонна да толерирам, да приемам поведение, което самата аз не показвам по никакъв начин, имах навика да изисквам същото и от другите. Уви, принципът на проба-грешка не веднъж ми напомняше, че мога да изисквам единствено от себе си, но не и от другите. Не ме разбирай погрешно, далече съм от мисълта, че „трябва” да свеждаме глава и постоянно да правим компромиси, които в един момент създават толкова голям душевен дискомфорт, че се чувстваме не себе си, не на мястото си, а по-скоро като марионетки, които задоволяват естествените желания на другите за сметка на собствените си принципи и желания.
Когато стане въпрос за филтриране на мисли и следователно чувства, по-здравословно е първо да разберем дали случващото се извън нас и хората в дадени ситуации имат потенциала да разберат, че поведението им създава в нас емоционален дисбаланс. Ако не са способни, имаме най-малко два избора:
- Да изберем да държим на това, което мислим, че би „трябвало” да се промени и да напуснем ситуацията.
Или
- Да преосмислим до каква степен това, което мислим, е адекватно за нас самите и да направим компромис, който не би ни коствал нищо повече освен промяна на насторйката ни спрямо случващото се окол нас, и което смятаме, че пряко ни засяга.
За пример можем да вземем взаимоотношенията ни с най-близките. Това е може би една от най-уязвимите теми. Смея да твърдя, че е уязвима тъй като, както вече знаем от най-близките най-много боли. Тук обаче не става въпрос за това кой кого умишлено или неумишлено наранява с поведението и думите си, а по-скоро бих искала заедно с теб да обърнем внимание на следното:
- Колко добре познаваме хората, на които държим и колко добре смятаме, че те ни познават?
- Разбираме ли другия и другият разбира ли нас?
- Приемаме ли близките си за даденост?
- А колко здравословна е комуникацията ни с тях и тяхната с нас?
- Какво можем да подобрим във взаимоотношенията си с цел да изградим по-здравословни връзки?
Рефлектиращите въпроси са безкрайни. Важното в предложения от мен контекст е не само ние да работим върху филтрирането на мислите и чувствата си, но и открито да заявим степента, до която държим на близките си и това какво те от тяхна страна са готови да преосмислят в поведението си спрямо нас.
Някои наричат горепосочения процес здравословен егоизъм. И аз бих го определила като такъв.
Какви биха били последствията от поставянето на един нов етап във взаимоотношенията с близките ни?
- Отдръпване
- Сближаване
- По-стабилни взаимоотношения, основани на ясна не само представа относно какъв е другият, а какво точно, без небходимост да се интерпретират думите и поведението, мисли, чувства и казва другият
Както сам можеш да видиш, един филтър или ще заздрави взаимоотношенията ти с теб самия, с близките ти, или ще сложи началото на края на тези взаимоотношения.
Преди да вземеш решение кога, какво и на кого да споделиш, имай предвид, че реакцията на другия няма да бъде и не е свръзана с теб, а с него. Следователно, ако получиш първо, неудовлетворяващо те усещане, споко (и тук ти намигам). Замисли се, че може би обектът, с когото би искал да подобриш взаимоотношенията си не е допускал, че си мислел и си се чувствал по този начин. Може би за него взаимотношенията ви са идеални и нямат нужда от никакво подобряване. Реакцията на другия е важна, но още по-важна е последвалата го твоя реакция. Решението ти да направиш първата стъпка носи отговорност, но това не означава, че носиш отговорност за поведението на другия, както и рискът той да се отдръпне и не пожелае да преосмисли собствените си думи и действия. Оттук нататък обаче твое ще бъде решението как да продължиш: да направиш поредния компромис със себе си или не и до каква степен, правейки този компромис, би се отразил на емоционалното ти състояние.
Не забравяй, че здравословният егоизъм е именно това: да дадеш сто процента от себе си, да уважаваш собствените си (здравословни и безкоористни) желания, да проявяваш уважение, както към другия, така и към себе си. Когато обаче усетиш, че правейки всичко това усещаш липса на съдействие от страна на близкия човек, тогава идва моментът, в който е добре да филтрираш или собствените си усещания, или да си тръгнеш. И не забравяй, че тръгвайки си, избирайки себе си, с всичките си ценности, принципи, себеуважение също е избор, който с времето ще се научиш кога да правиш и кога не.
А другият? И той е в правото си да филтрира или не, да избира да съдейства или не, да дава или пък не всичко от себе си.
Какво да запомним от всичко казано дотук?
Мисловният и емоционалният филтър са строго субективни, както когато го прилагаме, за да заздравим връзката ни с нас самите, така и когато избираме какво да филтрираме, за да подобрим или пък разрушим взаимоотношенията си с другите.
В случай, че изпитваш нуждата да споделиш повече за твоя филтър, за ежедневните малки и големи компромиси, които ти се налага и решаваш да направиш, чувствай се свободен да запазиш час, два или три с мен.
Очаквам те.