Емоциите ни играят важна роля в личностен и професионален план. Притежаваме интуиция и голяма част от решенията си вземаме, следвайки тази интуиция. Възприятията и предположенията ни относно какви са другите и какво бихме могли да направим или да не направим в дадени ситуации или ни подвеждат, или ни отвеждат към истината (която в повечето случаи е субективна).
Често са ни казвали, че чувствата ни не са най-добрият съветник. И може би е така. Но какво, ако неправилно интерпретираме връзката между чувставата и емоциите си?
Може би би било по-лесно да вярваме, че това, което постоянно правим, е плод на мислите ни, и как мислим е единствената вярна и гарантираща ни успех опция.
Изразявайки емоциите си свободно, задоволяваме естествения си глад за споделяне. А какво общо има споделянето с емоциите ни?
Като социални животни и като вид, който изключително се доверява на интуицията си, имаме нужда да споделяме знанията и чувствата си. Разбира се, това също не може да ни гарантира успех.
Какво се случва, когато всеки път умишлено изключваме емоционалната си система?
Оставаме с мисълта за това какво ще се случи и какво означават думите на събеседника ни. Защо казват, каквото казват? Може би нямат нищо конкретно предвид, но може би имат?
ИЗВОД: Вероятно е да останем толкова невежи, колкото бяхме преди тези въпрос да изникнат в съзнанието ни.
Нека се върнем към детството ти.
Ако по време на детството и юношеството ти си бил неуверен в това, което си изпитвал, и си се чувствал неспособен свободно да изразяваш чувствата си, много вероятно е да продължаваш да се сблъскваш със същите проблеми и като възрастен.
Замислял ли си се, че може би там, в детството ти, има нещо и някого, който е внедрил ненужни страхове, които имат негативно влияние върху сегашния ти живот?
Ето един пример.
Да предположим, че се запознаваш с нов човек и без конкретна причина, имаш усещането, че нещо в него те отблъсква. Не му се доверяваш и не вярваш, че е искрен с теб. С други думи, едва ли не усещаш опасност (образно казано).
Какво би могло да се случи?
Шансовете да се убедиш, че си прав са много по-големи от това, да си сгрешил в преценката си.
Но знаеш ли коя е по-вероятно достоверната причина, която би те убедила, че си прав, дори когато не си?
Както ти, така и аз не винаги можем да отговорим на изискванията на другите и да оправдаем очакванията им.